Чехларе е село в Южна България. То се намира в общинаБрезово, Област Пловдив в планински район.

История. Село Чехларе е основано по време на турскотозавоевание или в следващите няколко десетилетия от българи, които садошли тук, за да спасят живота си. Местността затворена от три страни схълмове и обрасла с вековни гори, е изглеждала подходяща за заселванена бягащите хора от близките опожарени от турците села.

В книгата си "История на село Морозово" (сега Чехларе)видният български историк - чехларецът проф. Йоно Митев, посочва, че внародното съзнание за образуването на Чехларе са се запазили различнипредания, които имат полулегендарен характер. Едно от тях гласи, че тукживеели скотовъди, всеки от които пасял стадата си в определенаместност в района. По-късно тези пастири сложили основите на селото.

За името му също има предания. Според първото селотополучило името си от чешки жители, които се заселили тук след похода наполския крал Владислав III (1443-1444г. ), чиито войски се състояли отполяци, унгарци и чехи. След поражението на Владислав III при Варнапленените му войници били превърнати в роби. Един спахия, чийтовладения се намирали към землищата на сегашните села Верен и БратяДаскалови получил чешки роби. Първите жители, скотовъдци от Чехларскотоземлище, слизали нощно време във владенията на този спахия и при едноот тези нападения освободили Чехите и ги отвели в своето землище.Чехите се оженили за дъщери на скотовъдците, но се занимавали сдобиване на злато. А селото било наречено Чехларе. Според второтопредание селото било основано от българи, но тъй като се намирало нависоко място – чал, било наречено “Чааларе”. Според третото преданиеселото било основано от българи, които били задължени да косят чаирите(ливадите) на махмутларския спахия и затова били назовани “ чаирлари”.От това название и селото получило името “Чаирлари” или “Чехларе”.

Розата е културата, която видимо повишава икономическотоположение на Чехларе. И розовото масло заело важно място в технияпоминък още през турското робство. Климатичните и почвените условия сеоказали много благоприятни за отглеждането на розата. Изобилието наживотински тор също стимулирало нейното отглеждане. Техническиятпрогрес - варенето и дестилацията, били лесно усвоени. Варенето ставалов малки навеси край реката, покрити със слама, наречени гюлпханета илипросто гюлпени. Обикновено по 4-5 стопани варели в една розоварна.Казаните купували от Казанлък, а стъклениците внасяли от чужбина(главно от Флоренция). Богати търговци - българи или евреи купувалирозовото масло и го изнасяли на Запад главно във Франция, къдетопарфюмерийната промишленост била силно развита.

Любопитен епизод от историята на селото през 1943-1944 г:това бедно полупланинско село, което тогава е имало 235 къщи с 900жители, става център на партизанското движение в Източното Средногориеи дава 76 партизани, от които 9 души дават живота си. Цялото село еинтернирано в Северна България/уникален случай/, поради това, ченаселението му се е поставило в услуга на партизаните.. По името накомандира на Първа средногорска бригада “Хр. Ботев” - чехларецътСребрьо Бабаков (Морозов) няколко години селото носи неговото имеМорозово.

Видни личности от Чехларе:- проф.Тотю Пиперков - изтъкнатнаш акушер-гинеколог- проф.Радка Колева - директор на народнатабиблиотека "Ив.Вазов" -Пловдив

Кметски наместник на с. Чехларе - Манол Марински

телефон: 03198/2321

e-mail: chehlare©brezovo.bg